Автор: Проф. Лъчезар Гроздински за Гласове      Интeресно, колко още

 Автор: Проф. Лъчезар Гроздински за " Гласове "       

Интeресно, какъв брой още безсмислени избори  трябва да се проведат у нас, с цел да разбере българският народ, че цялата работа, наричана с гръмкото име парламентарна народна власт в действителност е една огромна машинация. Тази теза може да ви се стори пресилена, само че в случай че се направи безпристрастен разбор, ще се окаже вярна. Няма обикновено пояснение на обстоятелството, че парламентарните партии в България не могат да изберат държавно управление. Ние вървим до урните и гласуваме с вярата, че ще изберем почтени хора, които да ни ръководят. Но това не се случва. Партиите се борят между тях за власт и пари, за това кой да отчупи по-голямо парче от баницата. А баницата са нашите пари, които или отиват напразно или са ограбени. 

Избраните от нас депутати поставят клетва, че ще служат на България и българският народ. Но нищо сходно не се случва. Те се борят между тях, борят се за власт и пари и никак не ги е еня какво се случва с България и българите. Ако ние, работещите българи не произвеждаме никакъв артикул, вървешком на работа, няма да получим заплата и неизбежно ще бъдем уволнени. Защо този обикновен принцип не важи за депутатите? Защо получават заплата за несвършена работа и за какво не можем да ги уволним, а непрекъснато ги преизбираме? Може би по въпроса ще се изкаже Конституционният съд? Едва ли, защото той е артикул точно на тези импотентни и патологични партии. 

Все отново, има известна вяра за бъдещето. Няколко остарели партии се разпаднаха и са на път да отидат в небитието. Бившите комунисти – социалисти, които направиха всичко допустимо, с цел да забавят прекосяването ни от тоталитарна страна в демократична и от планова в пазарна стопанска система, най-сетне се сринаха, тъй като  не можаха да се трансфорат в социалдемократи. Турската партия – Движение за права и свободи по този начин и не отбрани малцинствата в България и бе превзета от българи, с цел да я трансфорат от полубизнес партия, в съвременна бизнес партия. Христо Иванов избяга от провалилата се коалиция, пробвайки се да избави политическата си кариера, след юридическите бози, които сътвори. Партията с неразбираемото име „ Да, България “ без него евентуално ще изчезне. Жалките остатъци от Съюз на демократичните сили – „ Демократи за мощна България “, които в действителност унищожиха своята майка – Съюз на демократичните сили, са ръководени от интелектуално и биологично джудже и е извънредно време да си вървят. Любопитно е, по какъв начин последователно се спихва балонът на подправената партия на харвардските мошеници – Политическа партия. Преодолял сполучливо Атлантическият океан, балонът на тези евроатлантици се спука. Те в действителност съумяха да създадат смяна – доразрушиха България.  Партията на телевизионният шоумен Слави също се провали. Оказа се, че политическото шоу е доста по-сложно от телевизионното. Проруската партия на Константинов - „ Възраждане “, която събира протестния и проруски избор на българите, се държи като догматична и стерилна партия и на процедура е политически импотентна. 

Остава водещата българска партия ГЕРБ, с водач Бойко Борисов. Хитрият и интелигентен пожарникар Бойко, съумя да оцелее, макар всеобщите митинги на част от народа. Все отново, той ръководи относително сполучливо България в продължение на 10 години. Да, той оцеля, не отиде в пандиза, само че каква цена заплати и на кого? Никой не знае. Той избави и себе си и партията, която остана първа политическа мощ. Но никой не желае да си играе с него, тъй като знае, че ще бъде изяден. Бойко, за който към момента гласоподава немалка част от народа, освен че няма силата, само че и не желае да ръководи като водеща партия в една коалиция. Той, евентуално по разпореждане, съобщи властта на ПП-ДБ, с вярата, че те ще го обикнат. Но те в никакъв случай няма да го обикнат. Ще продължат да го ненавиждат. Защото са не по-малко жадни за власт и пари от него. Да, Бойко избави пандиза, само че угроби партията си и тя също няма бъдеще. Освен в случай че той не се отдръпна в Банкя, където сполучливо да играе футбол. Може би, в случай че му подсигуряват, че няма да влезе в пандиза, ще го направи. 

Кажете за кого да гласуваме? За подправени, безотговорни, корумпирани, импотентни и полумъртви партии и политици, които освен че не служат на народа, а в действителност са срещу него. Политолозите и партийните водачи непрекъснато ни приканват да гласуваме. Да само че за кого? Демокрацията допуска обезпечаване на власт на народа. Но какво общо има тази  партийна олигархия, която непрекъснато се преизбира, с народа? Не, лъжат ни, че има народна власт. Лъжат ни, че народът ръководи България. Всъщност ни ръководи дребна група лакоми за власт хора, незадоволително способени, евентуално корумпирани и изцяло безотговорни. Това няма нищо общо с демокрацията. Всъщност, това е една огромна машинация.

Има ли опция на авариралата парламентарна народна власт? Забрана на тези партии? Премахване на държавното субсидиране? Създаване на нови партии? Смяна на парламентарна, с президентска република? Мечти, фантазии...

И въпреки всичко, българският народ би трябвало да покаже на тези партии, че към този момент не ги желае, че ги счита за некомпетентни и импотентни. Затова приканвам въобще да не гласуваме. Нека се прочуем като парламентарна народна власт, в която никой не желае да гласоподава за партиите. Има и друга опция. Да гласуваме за гордият притежател на ордена „ Магнитски “, за унищожителят на остарели партии. Нека го изберем за министър-председател, с вярата, че ще ликвидира всички партии. Тогава ще стартираме на чисто. 

Проф. доктор Лъчезар Начев Гроздински дмн приключва медицина през 1974 година в МА-София. През 1981 година защититава кандидатска дисертация в региона на ангиологията. През 2008 година пази огромна докторска дисертация. През февруари 2010 година е определен за професор по Ангиология. От 2014 работи като шеф Клиника по Ангиология и флебология и зам.-медицински шеф в Ачибадем-Сити клиник – Сърдечносъдов център.  През  2007 година основава специалността Ангиология и е първият сертифициран ангиолог в България. Автор е на общо 137 научни труда в региона на ангиологията, в това число на четири монографии. Бил е на специализации в Англия – 1989 година  и Съединени американски щати – Харвард – 1992 година Председател е  на Българското сдружение по Ангиология.  

Автор е на четири книги: „ Никой в никакъв случай не умира ”, „ Насилието – метод на живот ”, „ Размисли за комунизма “ и  „ Истината ще ни направи свободни “.